Веломаршрутът "По пътя на желязната завеса" e идея на евродепутата Михаел Крамер. Маршрутът преминава през европейски региони, чиито просперитет е бил възпрепятстван от самото съществуване на Желязната завеса там в продължение на десетилетия. Дължината на маршрута от Баренцово море на север до Черно море на юг е приблизително 6 800 км. Той съчетава запазените природни територии по протежението на бившите охранявани граници с историческото и културно наследство на Европа.
  
  Маршрутът влиза в България при Драгоман, използва пограничните асфалтови пътища на Краището през мозайка от планини, котловини и долини. Паметници и изоставени обекти от граничния контрол напомнят за времето на Студената война в отсечката Драгоман - Трън – Кюстендил.
  
  Планинският релеф на Осогово отдалечава маршрута от държавната граница и той минава през Кюстендил – център на българското овощарство, богат на лечебни минерални извори и архитектурни забележителности. Нататък трасето следва десния бряг на р. Струма до университетския център Благоевград, след което се отправя на запад и се изкачва до Делчевски проход и границата с Македония.
  
  След спускането до Делчево, пътят с плавно изкачване поема на юг през подножието на Влахина планина и минава през туристическото градче Берово в полите на Малешевска планина. Изкачването до курортa Суви Лаки е последвано от стръмно спускане през Огражден до плодородната Струмишка котловина и град Струмица със своите интересни исторически и археологически забележителности.
  
  Напускайки Струмица, маршрутът поема на изток, обратно към България, следвайки пътя между сгушените в северното подножие на Беласица селца, както в „македонската“, така и в „българската“ част на планината. Запазените широколистни гори с вековни чинари и питомни кестени са уникален естествен декор на трасето, а на север се разстилат панорамни гледки към долината на р. Струмешница и южните склонове на Огражден. По-нататък пътят пресича река Струма и плодородното Петричко поле и се изкачва към седловината Парил между пленителните Пирин и Алиботуш планина. Минава през две бивши гранични застави – сега хижи, както и селца, останали в забранената за достъп зона по време на Студената война и никога не сдобили се с асфалтов път. След седловината трасето се спуска към долината на Места и спокойния и уютен град Гоце Делчев с интересни архитектурни и исторически забележителности. Предстои маршрутът да навлезе в прохладните иглолистни и смесени гори на Западните Родопи.
  
  Високите Западни Родопи са предизвикателство с пресечения терен и денивелации, но всеки изминат километър възнаграждава велосипедиста последователно с гледки на поляни, речни долини, гъсти гори и скалисти склонове. Маршрутът преминава по път, пресичащ планината с възможности за обиколки на юг до запазени артефакти от границата и дори каране по самата граница. Тази част от планината е емблематична със запазената си природа и биоразнообразие, както и с гостоприемството на родопчани. На изток Родопите стават по-ниски, а долините – по-широки. След Златоград маршрутът напуска главния път и се изкачва към крепостта Устра. От Кърджали до Ивайловград се откриват широки гледки, но няма големи изкачвания. Ако Родопите са ви харесали, преди да ги напуснете, няма да сбъркате, ако направите обиколка южно от Ивайловград.
  
  Спускането в Тракийската низина е на гръцка територия и минава през Кипринос и Петрота. Така се стига до Свиленград, който на световната велокарта е начало на множество пътешествия в Азия. Нашият път обаче продължава много близо покрай границата и пресича оградата на буферната гранична зона, където се намира средновековната крепост Букелон край с. Маточина. Днес българо-турската граница все още е строго наблюдавана. Граничните съоръжения, макар и излязли от употреба, не са премахнати. Карането през Сакар е особено спокойно, а толкова близо до границата напомня за края на света. След пресичането на Тунджа при Сремския пролом маршрутът преминава в Р Турция.
  
  Маршрутът влиза в Турция, спускайки се от Дервентските възвишения, по течението на река Тунджа, като настилките се редуват между асфалт и добре поддържан валиран чакъл. Междуселски пътчета се вият из хълмиста територия – мозайка от смесени дъбови гори и открити пространства. Тук са и местообитанията на застрашения царски орел и други интересни видове. Пъстрият Одрин, прочут с пехливанските борби, красивата си джамия Селимие и други архитектурни забележителности, приканва към опознавателна разходка. След това пътят продължава през земеделски район до Къркларели. Поемайки отново към България, маршрутът минава през западната част на планината Йълдъз (Странджа), където гората обхваща все по-големи площи и става по-гъста и висока.
  
  При ГКПП Малко Търново маршрутът отново влиза в България и минава през Природен парк Странджа – най-голямата защитена територия в страната и първенец по видово разнообразие. Редуват се настилки с асфалт и чакъл. В района на село Сливарово, останало навремето в забранената гранична зона, могат да се видят изоставени портал, кльон, вишка, застава. През самобитни селца, уникални природни ландшафти и лонгозни гори по течението на река Велека, маршрутът достига черноморския курорт Синеморец. Само десетина километра на юг остават до скалистите брегове на Резово, където Пътят на Желязната завеса достига своя финал! Една вишка пред гранично-полицейския пост все още строго наблюдава устието на реката, разделяща България и Турция и напомня, че преминаването е забранено. Остава надеждата, че на това място скоро ще се осъществи проекта за изграждане на граничен контролно-пропускателен пункт…