В България има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 л/сек. За условията на Южна България те са 148, а за Северна - 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България - чрез сондаж. Общият годишен обем на есплоатационните запаси на минерални води е 109 млн. кубични метра (3,45 л/сек.), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели.
Българските минерални води са средно- и силноминерализирани. За питейно балнеолечение се прилагат при бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации.
Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници: Хисар — древна Аугуста, Кюстендил — Пауталия, Бургаски минерални бани — Акве калите, по-късно Термополис, Сапарева баня — Германея, Сливенски бани — Танзос и София — Улпия Сердика.
bg.wikipedia.org
