Bulgaria Travel TV - Етнографски комплекс Старият Добрич

  В сърцето на съвременния гр. Добрич, на мястото на някогашната Одун чаршия днес се намира етнографският комплекс Стария Добрич. В началото на 80-те години на XX век той е създаден със задачата да не къса връзката между модерното бъдеще и традиционното минало. Чудно е, че в епохата на модерните технологии има и такова местенце, където човек може да се потопи в миналото, да го вкуси, да разгледа и вземе участие в традиционните за региона дейности от столетия.
  В близо 30 занаятчийски работилници пред погледа на минувачите работят много майстори, някои от които и потомствени. Най-различни занаяти ще разкрият тайните си пред очите ви - терзийство, плетачество, дървостругарство, златарство, грънчарство, ковачеството, тъкачество, бъчварство, абаджийство, и още много други. От бозаджийницата може да си купите боза, произведена по стара рецепта, в геврекчийницата ще си купите и закуска, а в кафеджийницата ще ви направят чаша турско кафе.
  В рамките на комплекса има също и кръчма и хан за почивка.

  ...Още през античната епоха тук е имало живот. Северно от центъра на града и в източната му част са открити останки от римско селище (III-IV век). През VIII век тук е съществувало древнобългарско селище. Съвременният град възниква през XV век като голямо пазарно селище. Неофициално е бил известен и с името Курускеля (сухо пристанище). Според пътешественика Евлия Челеби, посетил го през 1651 г., градът наброявал 2000 къщи, обособени в 7 махали. Бил оживен търговско-занаятчийски център с 3 хана, 200 дюкяна и покрит пазар (тържище) със 100 дюкяна. В края на XVIII и началото на XIX век в него се заселват много българи от Одринско, Котленско и Търговищко. През целия XVIII и част от XIX век градът е в центъра на района, където протичат бойните действия в поредицата от руско-турските войни. На три пъти е освобождаван за различни периоди преди Освободителната война (1878 г.). През 1843 г. е построена първата българска църква в града - “Св. Георги”, а на следващата година към нея е открито килийно училище. В 1866 г. е открита градска болница, а 3 години по-късно започва благоустрояването на града. През 1872 г. отваря врати първото класно училище.
  По време на Освободителната руско-турска война градът дава много помощници на русите - преводачи, водачи, снабдители. Освободен е на 27.I.1878 г. от войските на генерал Цимерман без разрушения. От 1882 г., по настояване на жителите си, градът приема името Добрич (на средновековния български войвода Добротица, владял тези земи). В Учредителното Народно събрание, състояло се в Търново, градът има 4 представители. Тласък за развитието му дава прокарването на жп линията Разделна-Добрич-Кардам в 1911 г. и продължаването и до румънския град Меджидия през 1916 г.
  Бурна и превратна е съдбата на този български град. Първата румънска окупация трае до 1916 г., а след Ньойския договор от 1919 г. градът е отново в пределите на Румъния чак до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба. Така по мирен път Южна Добруджа отново и завинаги се връща към майка България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич и оттогава тази дата е официален празник на града. От 1949 до 1991 г. градът се нарича Толбухин, след което е върнато името му Добрич. Понастоящем е център на най-големия зърнопроизводителн район у нас, наречен “Житницата на България”.
  Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България бе възстановено старото име на града - Добрич.