Природни забележителности
Исторически забележителности
Селища в България
Видове туризъм

  
Селища в България
София
 
Югозападна България
Free Sofia Tour
 
Последно добавени забележителностти
 
Храм Свето Възнесение Христово (Праужда)
Фестивал на кешкеша
Скално светилище и обсерватория Чачин камък
Разходка в миналото на Замфирово
Боровишки светилищен комплекс
Говедарски манастир Св.Троица-Аязмото
Говедарски манастир Свети Георги
Мистичен кръг над с. Върбово
Пещера постница
Манастир Свети Атанасий - Златна ливада
Последно добавени хотели
 
Бисерова - Гоф къща
Капитановата къща
Бахатуров хан - Заберново
Хотел Зонарита
Рибарска хижа Борисов
Къща за гости Венера
Морски дар
Комплекс Хиподрума
Морско конче
Хотел Акре

 

 

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

BG maps, Global Atlas, Google maps, WikiMapia, GEOCACHING, Централен Балкан, WikiVoyage, 360.bg, Airport Sofia, Bulgarian railway, Central bus station Sofia, The World Fastbook, Historypin, Това е Българската улица, IgoUgo, Камери на КАТ, Flight Radar,
 
 
АГЕНЦИИ, АСОЦИАЦИИ
Министерство на туризма, Българска Туристическа Камара, БХРА, БАПС, ОП Туристическо обслужване, Сдружение „Фрий София Тур” Регистър на туристическите атракции Защитените природни обекти в България”
 
НОВИНИ
Econ.bg, BgHotelite, Journey.bg, Info Tourism, Folklore-bg, Magelan INFO, Tourist media, Около света, Варна Утре, Frognews, THExperts, Travelnews, inews.bg, GlobusNews, Photolist,
 
САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
Забележителности в България, Виртуални панорами, Новото тракийско злато, Национален публичен регистър на храмовете в Република България, Изгубената България, Разкази и идеи за разходки, Zone Bulgaria, Намери хотел, Наследството на София, Бани SPA, Каталог за туризъм, Кошмарите в туризма, НБТА, Споделете пътуването си, Рибарство и аквакултури, Виж България, Средновековните църкви в България, Monasteries in Bulgaria, Свети места, Странник БГ, Раница, Отбивки, BGSpirit, Мегалити, Българските крепости, Sofia guide, Туристически портал на Родопите, turizam-bg.com, goKotel, Зелени коридори - Бургас, Пътешествия безкрай, Изчезваща София, Отговорен Туризъм, SOS Старини, Dark tourism, Go to Burgas, БУДАЛА ТУРИСТ, Хижите в България, Opoznai.bg, Bulmaps, Urbex, 1333.bg, Shambhala News, GoWhere.bg, Offroad Adventure Mursalitsa, Дърво с корен,
 
МЕЖДУНАРОДНИ САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
Gapyear, Travel with a Challenge, Travelers Digest, Travel by Drone, New Destination Network, Wandertooth, Rick Steves TV, ClickASnap, AirPano 360 panorama, VeeR TV,
 
ПОЛЕЗНИ
Звукова карта на българските диалекти, Истинската българска история, Kickstarter, Еносиасти, Фотоконкурси,
 
ОФЕРТИ, ПЪТУВАНИЯ
TIRS - резервации онлайн, JANA TOUR,
 

ПАРТНЬОРИ

Всеки следобед с Криси

София
Югозападна България -> София
София Снимка 0 София Снимка 1 София Снимка 2 София Снимка 3        

WikiMapia
Video

  Со̀фия е столицата и най-големият град на България. Разположена е в северозападната част на Южна България, в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм и бивша катедрала на града „Света София“.
  
  София е една от най-древните европейски столици. Нейното население има повече от 7000 годишна история.
  
  Недалеч от местата на някогашните неолитни селища (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), през ІІ хилядолетие пр.Хр., на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което по традиция се приема, че произлиза от серди- местно тракийско население от околностите на града. Проф.Александър Фол изразява съмнение в реалното съществуване на племе серди, тъй като това име се появява много късно, далеч след началото на града, през ІІІ в. сл. Хр. В много антични и средновековни извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът — Сердика.
  
  През римската епоха (след 45-7 година сл.Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea).
  
  Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име — Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“), което съответства на латинските надписи civitas Serdensium. Според археоложката Димитрина Митова-Джонова Сардон (Сердон)е неидентифицирано селище някъде в тракийските земи.
  
  След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ.
  
  Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерявал да премести столицата си от Рим тук и антични автори утвърждават, че той често казвал: „Сардика е моят Рим“. Императорът многократно идвал в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, и дълги месеци живял в своя дворец, наречен условно от учените „градска резиденция“. В 4 век той е заемал цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно в 13 век това, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.
  
  През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.
  
  През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други, тъй наречени варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия.
  
  През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. Допуска се, че в ромейски извори от този период градът бил наричан Триадица в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор.
  
  След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.
  
  От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. От XIV в. градът се споменава като (Св.) София и в официалните документи на Второто българско царство, например във Витошката грамота на цар Иван Шишман, както и в други текстове като приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но областта продължава да се нарича и Средечка. С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София.
  
  По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.
  
  На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

bg.wikipedia.org

Хотели

  Les Fleurs - бутиков хотел
 

Ресторанти

  Ресторант Кактус
  Клуб-ресторант "В Операта"
 

Клубове

 

Други

 

  Други забележителности 

  Боянската църква
  Черни връх - Витоша
  Народен театър "Иван Вазов"
  Света Неделя
  Храм-паметник Свети Александър Невски
  Баня баши джамия
  Национален археологически музей
  Централна минерална баня - София
  Централни хали - София
  Синагогата - София
  Катедрален храм "Свети Йосиф"
  Храм "Света Петка Самарджийска"
  Национална художествена галерия
  Софийски университет "Св. Климент Охридски"
  Паметника на Васил Левски
  Паметника на Цар Освободител
  Народно събрание на Република България
  Храм "Света София"
  Свети Синод
  Свети Седмочисленици
  Докторският паметник
  Free Sofia Tour
  Римската стена
  Орлов мост
  Национален музей Земята и хората
  Софийски Арсенал - Музей За Съвременно Изкуство
  Музей на социалистическото изкуство
 
 
Туроператори
  Яна Тур
 
 

Creative Commons License

BiNET.TV Ltd. 2009-2017 All rights reserved

| look tour info | BiNET.TV | BulgariaTravel.TV | biserova-gough.com | web | DJ | Мандра Могила |