Пещерата Магура (WOW point) е една от най-големите пещери в страната - обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. „Магурата” е уникална пещера с красиви скални образувания и праисторически културни ценности, обявена за природна забележителност още през 60-те години на XX век. Тя се състои от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения, разположени наляво. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала, Залата на тополата.Някои от залите са с колосални размери, като най-голямата от тях е Триумфалната зала, дълга 128 м, широка 58 м, висока 28 м и обща площ 5 720 кв.м.Пещерата има няколко входа, като най-големият е висок 2,80 м и широк 6 м, и е в южния склон на могилата. Изходът на пещерата води към Рабишкото езеро - единственото тектонско в страната с дълбочина до 40 метра.
Образуването на пещерата е започнало преди 15 млн.години в Рабишката могила, която е изградена от меки бели варовици. Магурата е типичен пример на пещера, развита в алогенен тип карст. Открояват се 3 етапа в развитието й, което се потвърждава и от нейния асиметричен план. Страничните й зали и коридори са развити в югозападната част на Рабишката могила, от която страна са проникнали водите, създали пещерата. Три системи основни пукнатини са послужили като главни водопроводящи пътища за развитието на карстовия процес във варовиците. В надлъжния профил на пещерата се разкриват две нива, по които на много места са запазени речни чакъли, споени с карбонатно вещество. Чакълите са разположени на два етажа и маркират етапите на всичане на подземната река, създала пещерата. Чакълите произхождат от скали, изграждащи ядрото на Белоградчишката гънка и се различават коренно от аптеките варовици, в които е създадена пещерата.
Археологическите проучвания в пещерата започват през 1927 г. от учените Лазар Филков и Бърни Бончев и продължават до 1996 г. Първите следи от човешки живот в пещерата са от преди 12 хил.години, но все още не са проучени всички културни пластове. В проучените пластове се разграничават няколко наслоени селища с останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък и кости, керамични съдове. Намерени са около 40 черепа от пещерни мечки. През I - IV в., когато районът е в пределите на Римската империя, пещерата вероятно е използвана за пренощуване на роби и се предполага, че те са извършвали жертвоприношения. Това се потвърждава от намерен в ниша в една от залите женски скелет без глава, на чиито ръце имало златни гривни с формата на две змии, взаимно захапали опашките си.
Освен с красотата си и с внушителните си размери, пещерата впечатлява и с “Големият сталактон” - височина над 20 м. и диаметър на основата 4 м., и “Падналият бор” - това е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м. и диаметър в основата 6 м. Пещерата е известна най-вече с уникалните си скални праисторически рисунки, датирани от ранната бронзова епоха / около 10 000г. пр. Хр. Галерията със скалните рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м. от входа й. В тази част постоянната температура е по-висока с 1 градус от температурата в останалите галерии и е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с прилепно гуано (тор). Първобитните хора, обитавали пещерата, са изрисували по стените 700 рисунки с култови и ловни сцени, най-старите, от които са на възраст 7000 г. Рисунките са правени в различни периоди и древните са добавяли нови изображения между по-старите сцени там, където е имало място. Голяма част от рисунките са от времето на матриархата и жените са видимо по-големи, а мъжете са нарисувани схематично с чертички. В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван слънчев годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Григорианския календар). Той отбелязва зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие и др.
Пещерата се намира в красива карстова местност, отстояща на 25 км от гр. Белоградчик
visitvidin.net
