Обитаването на хълма Царевец започва още през каменно-медната епоха (4200г. пр. Хр.).
През къснобронзовата (13 - 10в. пр. Хр.) и желязната епохи (10 - 1в. пр. Хр.) на неговата територия възниква и се развива значително по площ тракийско селище.
От 4в. до 7в. на хълма е изградена и съществувала цитаделата на големия късноримски и ранновизантийски град Зикидева. Дебели крепостни стени и порти са отбранявали гъсто застроената с църковни и жилищни сгради укрепена територия. В 7в. градът е унищожен при аваро-славянските нашествия.
През 10в. върху развалините на крепостта е създадено малко българско селище. От края на 12в. до края на 14в. на хълма се издига цитаделата на Търновград - мощни крепостни стени, порти и кули охранявали столицата на Второто българско царство. Тук се изградени двореца на българските царе и резиденцията на българските патриарси. Крепостта била гъсто застроена със стотици жилищни сгради, над 20 църкви и манастири. От края на 14в. до края на 19в. на хълма са разположени няколко от мюсюлманските квартали на Търново, които са разрушени през лятото на 1877г. при освобождението на града от руските войски. Крепостта върху хълма Царевец е обявена за народна старина през 1927г., а за паметник на културата с национално значение - през 1964г.
Реставрационните работи по крепостните стени, двореца, църквите и другите сгради са извършени в периода 1933г. - 1987г.
velikoturnovo.info
