Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14 в. Първоначално манастирът е метох на Ватопедския манастир от Света гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората съпруга на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14 в.
  
  През Средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14 в. След падането на България под османско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно.
  
  На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1834 г. и е възложен на Димитър Софиянлията. Заради участието си във Велчовата завера от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през същата 1835 г., се заемат Уста Кольо Фичето и уста Иван Бърната. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Строителството в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.
  
  Още по времето на отец Зотик Преображенският манастир се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера през 1835 г. до Априлското въстание през 1876 г., е подслон за много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и др. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
  
  Днешният си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати през първата половина на 19 век от Кольо Фичето. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В 1891 г. е завършен гробищният параклис "Възкресение Лазарово", а в 1894 г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
  
  Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849-1851 г. Наред със славянските просветители св. св. Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" носи негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селски народни носии. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
  
  Църковният иконостас е създаден през 1838 г. според запазения контракт с първомайстор Никола Фичев от него и учителя му в резбарството Станю Марангозина от Белица, но и двамата по това време вече трайно са се установили в Търново. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Някои от иконите са: "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение", "Йоан Предтеча", "Св. Андрей" и др.
  
  Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
  
  През 1991 г. част от монашеските килии в Преображенския манастир са разрушени след срутване на скали над манастира.
  
  Преображенският мъжки манастир е постоянно действащ.