Природни забележителности
Исторически забележителности
Селища в България
Видове туризъм

  
Исторически забележителности
Манастири
 
Северна България
12. Дряновски манастир
19. Скален манастир Св. Димитър Басарбовски
21. Ивановски скални манастири
22. Голям Нисовски скален манастир
23. Лясковски (Петропавловски) манастир
25. Правешки манастир Св. Теодор Тирон
32. Соколски манастир
33. Гложенски манастир
36. Етрополски манастир Света троица
47. Каменският манастир Възнесение Господне
60. Преображенски манастир
61. Къпиновски манастир 'Св. Николай Чудотворец'
62. Девически манастир Св. Никола - Арбанаси
63. Арбанашки манастир Света Богородица
64. Марянски манастир
70. Троянски манастир Успение Богородично
 
Южна България
5. Бачковски манастир
9. Мюсюлманско тюрбе - Хасково
35. Манастир Св. Троица - Кръстова гора
51. Св. Св. Константин и Елена - Златоград
52. Баткунски манастир Св. Св. Петър и Павел
54. Елмалъ баба теке - с. Биволяне
55. Кърджалийски манастир Успение Богородично
58. Калоферски девически манастир Въведение Богородично
59. Калоферски манастир Рождество Богородично
68. Параклис Света Петка - Долна баня
69. Параклис Св. Дух - Бойково
73. Еленска базилика
74. Манастир Свети Атанасий - Златна ливада
 
Югозападна България
2. Рилски манастир
3. Гигински (Черногорски) манастир
4. Обидимски манастир Свети Пантелеймон
6. Кремиковски манастир
7. Роженски манастир
8. Манастир Св. Троица - с. Пирин
10. Манастир Св. Петка - с. Разбоище, Годеч
11. Разбоишки манастир
13. Свети Синод
14. Ресиловски манастир
15. Клисурска света обител
18. Св. св. Кирил и Методий
24. Граничка света обител Св ап и св Лука
26. Горно Пасарелски манастир Св. Пр. Илия
27. Осеновлашки манастир Седемте престола
29. Скален параклис Света Петка - Трън
30. Кокалянски (Урвички) манастир
31. Букоровски манастир
34. Шияковски манастир
37. Земенски манастир Свети Йоан Богослов
38. Искречки манастир Успение Богородично
39. Чудодейният растящ камък в Г. Богров
40. Елешнишки манастир Света Богородица
48. Бистришки манастир Св. Св. Йоаким и Анна
49. Св. Богородица Елеуса - Велюша, Струмица
50. Манастир "Св. Леонтий" - Водоча, Струмица
53. Чепински манастир Свети Три Светители
75. Драгалевски манастир
76. Говедарски манастир 'Свети Георги'
77. Говедарски манастир 'Св.Троица-Аязмото'
 
Югоизточна България
41. Параклис Св. Троица - Граматиково
42. Нестинарски конак Столнина - с. Българи
43. Нестинарски конак Св. Константин - с. Кости
44. Параклис Св. Илия - с. Кости
45. Параклис Света Петка - с. Кондолово
56. Люляковски манастир Св. Св. Йоаким и Анна
57. Поморийски манастир Св. Георги Победоносец
65. Созополски манастир Св. Апостоли
66. Св. Николай Чудотворец - Созопол
 
Северозападна България
16. Черепишки манастир
17. Пещерен манастир Св. Иван Пусти
20. Клисурски манастир
28. Алботински манастир
71. Видинска Митрополия
72. Изворски манастир Успение Богородично
 
Североизточна България
1. Аладжа манастир
46. Св. Св. Константин и Елена
67. Скалните манастири - Тюленово
 
Последно добавени забележителностти
 
Скално светилище и обсерватория Чачин камък
Разходка в миналото на Замфирово
Боровишки светилищен комплекс
Говедарски манастир Св.Троица-Аязмото
Говедарски манастир Свети Георги
Мистичен кръг над с. Върбово
Пещера постница
Манастир Свети Атанасий - Златна ливада
Изворо лекува очни болести
Кузгун кая - Красино
Последно добавени хотели
 
Бисерова - Гоф къща
Капитановата къща
Бахатуров хан - Заберново
Хотел Зонарита
Рибарска хижа Борисов
Къща за гости Венера
Морски дар
Комплекс Хиподрума
Морско конче
Хотел Акре

 

 

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

BG maps, Global Atlas, Google maps, WikiMapia, GEOCACHING, Времето Infrared satellite, Централен Балкан, 360.bg, Airport Sofia, Bulgarian railway, Central bus station Sofia, The World Fastbook, Historypin, Това е Българската улица, IgoUgo, Камери на КАТ, Flight Radar,
 
 
АГЕНЦИИ, АСОЦИАЦИИ
Министерство на туризма, Българска Туристическа Камара, БХРА, БАПС, ОП Туристическо обслужване, Сдружение „Фрий София Тур” Регистър на туристическите атракции
 
НОВИНИ
Econ.bg, BgHotelite, Journey.bg, Info Tourism, Folklore-bg, Magelan INFO, Tourist media, Около света, Варна Утре, Frognews, THExperts, Travelnews, inews.bg, GlobusNews, Photolist,
 
САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
Забележителности в България, Виртуални панорами, Новото тракийско злато, Национален публичен регистър на храмовете в Република България, Изгубената България, Разкази и идеи за разходки, Zone Bulgaria, Намери хотел, Бани SPA, Каталог за туризъм, Кошмарите в туризма, НБТА, Споделете пътуването си, Рибарство и аквакултури, Виж България, Средновековните църкви в България, Monasteries in Bulgaria, Свети места, Странник БГ, Раница, Отбивки, BGSpirit, Мегалити, Българските крепости, Sofia guide, Туристически портал на Родопите, turizam-bg.com, goKotel, Зелени коридори - Бургас, Пътешествия безкрай, Изчезваща София, Отговорен Туризъм, SOS Старини, Dark tourism, Go to Burgas, БУДАЛА ТУРИСТ, Хижите в България, Opoznai.bg, Bulmaps, Urbex, 1333.bg, Shambhala News, GoWhere.bg, Offroad Adventure Mursalitsa, Дърво с корен,
 
МЕЖДУНАРОДНИ САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
Gapyear, Travel with a Challenge, Travelers Digest, Travel by Drone, New Destination Network,
 
ПОЛЕЗНИ
Звукова карта на българските диалекти, Истинската българска история, Kickstarter, Еносиасти, Фотоконкурси,
 
ОФЕРТИ, ПЪТУВАНИЯ
TIRS - резервации онлайн, JANA TOUR,
 

ПАРТНЬОРИ

Всеки следобед с Криси

Марянски манастир
Северна България -> Велико Търново
Марянски манастир Снимка 0 Марянски манастир Снимка 1 Марянски манастир Снимка 2 Марянски манастир Снимка 3 Марянски манастир Снимка 4      

WikiMapia

  Марянският манастир „Св. Преображение Господне“ се намира в северозападния край на село Марян и на около 9 км от град Елена.
  Няма точни сведения за възникването на манастира и за неговата най-ранна история. Това което знаем за него изхожда от преданията и легендите. Според най-разпространената легенда днешната манастирска черква е изградена върху основите на стар храм от VIII-IX век, и когато започнало строителството й в олтара намерили мраморен саркофаг, а в него скелет на мъж, който държал в ръцете си евангелие, а до главата му корона, т. е. духовната и светската власт, събрани на едно място.. Местните хора вярват, че това са били тленните останки именно на покръстителя на българите – цар Борис I. Като част от тази легенда съществува и преданието, че майсторите тогава са намерили баптистериума - мястото, където са се извършвали кръщавки, но поради страх от слухтящите по това време турски заптиета, те го заровили наново.
  Реалността на легендата донякъде се доказва с намерените в манастирския двор няколко артефакта - два капитела, все още стоящи в манастира, от т.нар. Теодосиеви колони, които са датирани към VII-VIII в. и се срещат в Плиска и Преслав, както и още четири такива, съхраняващи се днес в Националния исторически музей в гр. София. Отделно, части от саркофага са използвани в градежа на настоящия храм.
  Съвсем наскоро теорията за тук находящия се гроб на цар Борис I бе оспорена. В началото на 2012 г. историците Маргарита Ваклинова и Николай Овчаров обявяват, че са намерили саркофага на княз Борис I Михаил Покръстител във Велики Преслав. Според тях находката е открита от Карел Шкорпил преди 100 години и стояла във Велики Преслав, без да е било ясно на кого е. Едва сега обаче на гърба му историците разчели 3 букви - "Мих", които са съставна част на името Михаил, християнското име на Борис. Коя от двете теории е вярна, само едни по-задълбочени бъдещи проучвания ще може да разгадае този въпрос.
  В разрез на горните съждения трябва да се спомене, че през 1898 г. в двора на селската черква (тогава, а и до ново време, днешната манастирска черква е изпълнявала функциите на енорийски храм) са разкрити чрез разкопки останки от старинен храм с баптистерий. Тогава са намерени и значителен брой артефакти – мраморни колони, плочи, части от мозайки и др. През 1931-1932 г., проучвайки старините на Еленския Балкан, Д. Цончев установява, че това е раннохристиянска трикорабна базилика от IV-V в. Това откритие донякъде потвърждава правдоподобността на легендата и много е вероятно раннохристиянският храм да е бил преизползван след приемането на християнството в средата на IX в. при цар Борис I.
  Народната памет е съхранила още една легенда свързана с историята на Марянския манастир, която разказва за хубавата царица Мара, сестра на цар Иван Шишман и първата жена на султан Мурад (Мурад II (1421- 1451 г.). Според легендата, Кера-Тамара искала да остане в манастира, но трябвало да тръгне с Мурад, затова оставила всички свои накити в храма, но след смъртта на султана отново се върнала по тези места. Според друга версия пък, Мара дала пари за построяването на самия манастир. Местните хора вярват, че точно на тази красавица е кръстено селото, което е дало и името на манастира.
  Днешната черква е построена през 1835 г., тогава до нея е действало и килийно училище. През 1868 г. избухнал пожар в манастира, при който изгорял само иконостасът в черквата, изпепелени били всички икони, без тази на Св. Богородица.
  Манастирът е възстановен през 1870 г., като от тогава е в днешния си вид. Манастирската църква пострадала и по време на Руско-турскта война (1878 г.), но скоро след това била отново възстановена.
  Дълго време Марянският манастир е съществувал като енорийска църква, но на 2 май 1993 г., в деня на успението на цар Борис І, Светият синод отново му дава статут на манастир.
  През 2004 г. манастирът е основно ремонтиран, приключило е строителството на новите сгради.
  Понастоящем Марянският манастир е постоянно действащ женски, негова игуменка е майка Анастасия.
  
  
  В архитектурно отношение Марянският манастир представлява комплекс от съборна черква, жилищна сграда, камбанария и просторен двор обграден с каменен зид.
  Манастирската църква, изградена върху средния кораб на раннохристиянска базилика, е еднокорабна, едноапсидна с притвор сграда. Градежът на църквата е масивен, наосът и притворът са също масивно засводени и имат дублиращи конструктивни арки. Дебелината на стените й до сводовете е 1,20 м. Към западната фасада на църквата по-късно е добавена открита нартика с четири колони, които са увенчани с три арки. Пред входа на южната стена, при една още по-късна поправка, е пристроен дървен навес-нартика. Покривът е двускатен с керемиди.
  
  Майстори строители на църквата са Кочо от Дебър и майстор Михо от Колиби Майтаняци.
  
  Вътрешността на храма не е покрита със стенописи. Иконостасът е късен, направен след пожара от 1868 г., изработката е столарска и имитира руски модели.
  
  Днес състоянието на църквата е окаяно, основен ремонт не е извършван от 1936 г. Макар преди години да е правен рамонт на покрива по програма „Красива България” , сега той отново тече и проникващата влага руши храма.
  В настоящия момент Великотърновската митрополия от името на манастира кандидатства с проект по програмата за развитие на селските райони към Държавен фонд “Земеделие” за цялостен ремонт - за обновяване на храма, камбанарията и жилищната сграда, както и за направата на защитна стена откъм реката.

Хотели

  Geshaview
 

Ресторанти

 

Клубове

 

Други

 

  Други забележителности 

  Архитектурно - музеен резерват Царевец
  Велико Търново
  Катедрален храм Рождество Богородично
  Конна база Арбанаси Калоян 92
  Арбанаси
  Лясковски (Петропавловски) манастир
  Водопад Емен
  Музей на силиконовите фигури Царевград Търнов
  Св. св. Петър и Павел във Велико Търново
  Св. 40 мъченици - Велико Търново
  Хотнишки Водопад 'Кая Бунар'
  Никополис ад Иструм
  Преображенски манастир
  Къпиновски манастир Св. Николай Чудотворец
  Къпиновски водопад
  Девически манастир Св. Никола - Арбанаси
  Рождество Христово - Арбанаси
  Арбанашки манастир Света Богородица
  Казашки каменен кръст - с. Долни Марян
  Бейската кула
 
 
Туроператори
  Яна Тур
 
 

Creative Commons License

BiNET.TV Ltd. 2009-2017 All rights reserved

| look tour info | BiNET.TV | BulgariaTravel.TV | biserova-gough.com | web | DJ | Мандра Могила |