Bulgaria Travel TV - Уникално зелено сирене от с. Черни Вит

  В Черни Вит зелено сирене се е приготвяло от векове, но заради плесента местните са смятали, че е отровно и често са го изхвърляли, разказва бившият кмет на селото Цветан Димитров.

  Благородната плесен се е самозараждала в дървените съдове, където овчето и козето сирене се е съхранявало. Влажността и специфичният мек климат по поречието на Черни Вит били онези условия, без които узрялото сирене не би могло да се покрие с плесенните гъби. Големите температурни разлики между дневната и нощната температура също се определя от специалистите като важна среда за създаване на зеленото покритие върху млечните продукти.

  Тайнствеността около сиренето от Тетевенския Балкан - по-плътна дори от благородната “дива” плесен по бучките. Тя се образува благодарение на специфична технология, съхранена като легенда в дома на семейство възрастни хора на 1200 метра надморска височина. Дядо Кольо и баба Ненка цял живот са гледали кози и част от суровото мляко използвали за направа на бяло саламурено сирене по рецепта, предавана от поколение на поколение.

  Особеното в нея е, че сиренето се оставя да зрее на хладно в дървено каче. С времето част от саламурата се изпарява през порите на дървото и бучките се покриват с цвят на зелени водорасли. Пеницилинова плесен се самопоражда, за разлика от традиционните методи за направа на плесенни сирена в Европа, при които се добавя.

  При подобни условия зреят още "рокфора" в пещерите на Франция, както и плесенните сирена в Баската област в Испания. И в трите случая плесента не се привнася отвън, каквато е индустриалната практика за производство на "сините сирена" в останалите европейски държави, а се създава в естествена среда, което поражда и уникалността им, обяснява кметът.

  Сиренето от Черни Вит смайва не само на вид - отгоре яркозелено, вътре снежнобяло, но и с дълбок вкус, конкурентен на световните фаворити. С увеличаване на времето за зреене вкусът на хапката става все по-плътен и категоричен. Сиренето е натрапчиво ароматно, изкусително и леко сипкаво като еталоните в категорията пармезан, чедър, пекорино.

  Най-отлежалото може да се сбърка с кашкавал, както по навик наричаме твърдите сирена

  Самият кмет е сред малцината животновъди от Черни Вит, заели се да продължат традицията с производството на "зеленото сирене", така че да се създаде поминък и да се пресече обезлюдяването на иначе красивото село. Идеята за по-масово производство се зародила преди две години, когато светът открива българското зелено сирене.