Bulgaria Travel TV - Правешки манастир Св. Теодор Тирон

  Правешкият манастир Св. Теодор Тирон съществува от времето на Второто българско царство. Той е бил построен през 1180 г. както и останалите манастири в този район - Етрополски. Осиковски, манастирът във Видраре, манастирът в с. Добревци (до Ябланица). Всички те са били разрушени през турското робство и след това не са възстановени с изключение на първите два.

  През 1636 г. Правешкият манастир е тотално унищожен когато Османската империя си поставя за цел ликвидирането на българското вероизповедание и религия и разрушва храмове и църкви, изпепеляват се села. Монасите от Св. Теодор Тирон успяват да се спасят в Етрополския манастир. След време се връщат и съграждат малка дървена църквичка като живеят в землянки издълбани наоколо.

  Към 1700-1750 година от Южна България в района се преселват известни родове, чиито жилища също са землянки в близост до манастира. Те спомагат за новото изграждане на храма и през 1760 г. той е възстановен. Върху фасадата на храма са изписани имената на дарителите.

  От външната страна на църквата в двата края до навеса над входа се извисяват две каменни глави на змейове. При възстановяването на манастира се използват камъните от разрушения и тогава са намерени двете глави както и олтарната плоча на престола от първия храм.

  Светецът Теодор Тирон (младия, новобранеца), дал името на манастира, е живял по времето на римския император Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus) 284 - 306 г. и е изгорен на клада на 17 Февруари 306 г. Малко след смъртта му равноапостолният Св. цар Констанин и майка му царица Елена въвеждат християнството и свикват Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. По-късно следващият римски император Юлиян Отстъпник се връща към езическите обичаи и когато християните започват Великите пости за Великден той издава тайна заповед всички храни в Константинопол да бъдат напръскни с кръвта на жертвите принесени на езическите богове. С този си акт християните купувайки храните да станат съучастници в жертвоприношението и да се осквернят, но светият великомъченик Теодор Тирон въпреки, че са минали 50 години от неговата смърт се явява на Архиепископа на Константинопол и го предупреждава за този капан. Тогава всички християни започват да се хранят кой с каквото има, а тези, които нямат започват да варят жито и го подслаждат с мед (кориво). Тогава Светата църква постановява паметта на този голям светец, защитник на християнската чест, да се чества в края на Великопостната седмица - събота. Именно поради тази причина Тодоров ден винаги е в събота и се мени в зависимост от Великден. Тогава е и храмовият празник на манастира.

  Освен с небесното си покровителство над манастира Св. Тодор Тирон присъства в него и с тялото си. Малка частица от предната фаланга на един от пръстите му е дарена на манастира от Светата Русенска Митрополия от дядо Неофит при много тържествена обстановка през 2007 г.

  Манастирският комплекс се състои от две малки сгради – храм и монашеска част. Църквата е изградена изцяло от камъни и тухлени пояси и представлява масивна сграда с три обемисти петстранни абсиди. Иконостасът е дело на зографи от Тетевенската школа, интерес представлява иконата на Св. Георги от 1869 г., докато тази на храмовия светец Св. Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Впечатляват и двата барелефа със змейови глави, разположени над входа на храма.