Чепинският манастир е разположен до тракийската надгробна могила, известна като "Голема могила", на около 2 км от софийското село Чепинци. Манастирът е в непосредствена близост до Околовръстното и е един от малкото манастири в България, които са издигнати в равнинна местност, а не в планина. Точната дата на основаването на Чепинския манастир, посветен на светите Три светители (Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст), не е известна, но според местните, той е съществувал още от Средновековието. Преданието разказва, че първите монаси са живели в землянки в могилата, а след разкопки на това място, е открита сводеста гробница, която е била използвана от монасите за постница. През османското робство, Чепинският манастир неведнъж е давал подслон на хайдути, което е било причина за неговото често разрушаване от турците. След обира на турската хазна при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи и по-късно на Васил Левски, през 1872г., много от манастирите около София са опожарени заради приютяването на революционни комитети. Чепинската обител е един от тях и от него не остава почти нищо, като оцеляват само каменните му основи и керемидите. При разрушаването на манастира той е обитаван от 24 монаси, някои от които са били изпратени на заточение в Диарбекир, а други успяват да достигнат до манастира "Седемте престола" в Стара планина. Един дървен кръст, забит от местни хора на мястото на манастира, дълго време напомня за неговото съществуване. След Освобождението през 1878г., един от монасите, Найден Кентров, се завърнал от изгнание и заедно с трима свои съмишленици построил чешма с три чучура на мястото на манастира. Чепински манастирПрез 1906г., Чепинския манастир започва да се изгражда наново, на мястото на стария манастир и е посветен на светите Три Светители. Това става по настояване на една стара жена от Чепинци, на която според думите й, често й се явявали три ангела и нямало да я оставят на мира, докато не бъде построен манастир.
|
 |
|