Най-голямата културна забележителност на град Белоградчик са Белоградчишките скали (WOW point) и Белоградчишкото кале, която е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.
Червените скали на Белоградчик са формирани преди 230 милиона години и са приблизително на една възраст с две от най-големите планински вериги в света - Алпите и Хималаите. Под натиска на тектоничните процеси при създаването на високите планини, утайката от дъното на някогашно море се напуква и на повърхността са изхвърлени червени пясъчници от по-долен пласт. Пейзажът е дорисуван от ерозията, която настойчиво в продължение на милиони години оформя лицата, ушите, брадите и носовете на днешните персонажи с трогателни имена - Ученичката, Монасите, Орелът, Динозавърът, Бендида, Адам и Ева, Конникът, Монасите, Мъдрецът, Римският войник, Заекът, Мечката...
Още на пръв поглед Белоградчишките скали се оприличават на хора – странни вкаменени фигури. Легенда разказва за тази чудатост. Според народното предание преди много години там е имало метох, в който била изпратена насила овчарката Витиня заради неземната й хубост. Красотата й била самодивска и калугерите посъветвали родителите й да я скрият от злите очи, като я пратят в девически манастир. Витя обаче била влюбена в местен левент и дни и нощи плачела в килията.
Веднъж на манастирския празник Благовещение затворената в килията си Вита чула тъжна, протяжна свирня на кавал. Изскочила тя навън, пробила си път сред навалицата до мястото, откъдето излизала свирнята. Видяла там любимия си, видял я и той и в миг замлъкнал с вперени в нея очи. Оттогава срещите им зачестили.
Минало почти година. Неочаквано Витиния пак се затворила в килията си и не излизала оттам. Другите си помислили, че е болна и я оставили, но неочаквано от килията на послушницата долетял детски плач. Игуменката побесняла и заедно със стареите на мъжкия манастир решили да я изгонят. Витя плакала и се молила да я оставят в килията с детето й, защото оставали без подслон. Гледал я нейният любим и се чудел как да й помогне. И в миг станало чудо: земята се разтресла и с грохот се съборил женският манастир, като затрупал всичко живо вътре. Вкаменила се и молещата се за милост Витиния с детето си. Ужас вкаменил и хукналите да бягат монаси. Вкаменен пред манастирската врата останал монах Лука – любимият на Витиния.
И до днес се виждат останките на срутения метох, вкаменените калугери и над всичко – вкаменените фигури на Витиния и Лука, Монахията и Монаха…
bg.wikipedia.org
