Bulgaria Travel TV - Православна църква Света Троица

  Православната църква "Света Троица" строена през 19в. е един от най-забележителните архитектурни и исторически паметници не само на гр. Свищов, но и на България. Строена от прочутия майстор Кольо Фичето, тя става свидетелка на изключително важни събития в историята на българския народ. Съхранил у себе си възрожденският дух на българите, този изключителен храм се нуждае от помощта ви за да пребъде през годините и да се съхрани за идващите поколения.

  Уста Кольо Фичето е безспорно една от най-интересните строителни личности на нашето Възраждане, автор на много оригинални форми и конструкции на обществени и частни сгради, мостове и църкви.

  Към 1865 г. видни свищовлии замислят построяването на нов величествен храм, който да отговаря на общественото им положение, на нивото на тяхната култура и образование. През същата година Майстор Кольо започва строежа на беленският мост на р. Янтра. Свищовските граждани се обръщат към него с молба да оглави строежа на новата църква. В летописната книга на "Св. Троица" е отбелязано следното: "1856 г. априлъ 14 денъ, сряда се тури темелъ на новата църква на Унъ пазаръ". Но докато стотиците строители работят безспирно, по същото време свищовци се включват в друго дело - народно, велико, свято. На 15 май 1867 г. Филип Тотю превежда четата си от Зимнич близо до Свищов на път за Балкана. Мнозина свищовски младежи се присъединяват към смелия войвода. Когато четата е разбита, в града турците започват кървава разправа. Три бесилки се издигат на площада пред строящата се църква. Най-храбрите свищовски четници са обесени с надписи на гърдите за вината им.

  В разстояние на две години и четири месеца църквата е завършена и наречена "Света Троица". За построяването й свищовските енориаши заплатили 461 613 гроша. Резултатът е поразителен - високо над града се извисява величествен трикорабен, четирикупулен храм с камбанария-кула над придверието. За да оживи грамадното тяло на църквата, Кольо Фичето въвежда ритмично вертикално членение на фасадите чрез стройни полуколонки, свързани с фриз от малки слепи арки. За първи път в църковното строителство майсторът нарушава канона и превръща цялата източна фасада в огромна абсида с огъната вълнообразна форма.

  Иконостасът на църквата е дело на майстор Антон Пешев, родом от Крушево, Македония, и е изработен в периода 1870-1872 г. Дължината му е 16 м., а височината - средно над 10 м. Върху близо 100 кв.м., при безупречна симетрия, Антон Пешев оставя обширни плоскости, на които знаменитият свищовски художник и иконописец Николай Павлович нанася своите 73 икони. За рисуването на някои от тях позират близките му - неговата снаха и сестрите му.

  През 1872 г. първият български екзарх Антим І посещава храма и служи в него. Същата година в Свищов пристига първият търновски митрополит Иларион Макариополски и отслужва тук Света литургия. На 28 юни 1877 г., след освобождението на града, руският император Александър ІІ присъства на молебен в църквата "Св. Троица" в памет на падналите първи жертви за Освобождението. По случай черакуването си в храма, императорът подарява 6 камбани, които са монтирани на построената от 1883 - 1886 г. камбанария от Уста Генчо Новаков. На 29 май 1889 г., по случай храмовия празник на църквата, от Търново пристига епархийсткият архиерей Климент (В. Друмев). В края на Светата литургия високият гост произнася проповед, която по-късно е използвана като претекст за последвалите събития около него - гонен, преследван и наказан заради откритото си русофилство.

  Строена с широк замах, погълнала големи материални средства, църквата "Света Троица" увековечава сплотеността на възрожденските свищовци, техният сговор и топлотата на религиозното им чувство в предосвобожвенската епоха