|
Средновековната църква "Св.Св. Петър и Павел" при село Беренде, построена и изписана в дните на благочестивия и човеколюбив цар Иван Асен II. Оцеляла непокътната осем века, в най-тежките и тъмни времена, сега църквата се руши. Критично е състоянието и след погрома на "неуловимите и недосегаеми" крадци на цветни метали, от лятото на 2007 г.
Една от малкото относително добре запазени средновековни църкви в България, тя е изумителена, оцеляла като по чудо, частичка от средовековното ни изобразително изкуство.
Църквата е достигнала до нас през вековете такава, каквато е построена първоначално. Освен един ремонт на покрива, извършен през 70те години от Института за паметници на културата, друго по нея не е извършвано. Стенописите никога не са реставрирани или консервирани. В най-ниската си част, до около половин метър над пода, стенописите са изцяло унищожени от капилярната влага от основите. По всички стенописи има и множество стари механични увреждания. Общото състояние на живописта е тревожно - наблюдава се почти цялостно воалиране на живописната повърхност, а на много места и силно побеляване от соли, вследствие на проникване на инфилтрационна влага.
Построена на брега на река Нишава, малката гробищна църква е оцеляла непокътната стотици години и най-значителните поражения е понесла сега - в наши дни. Защото, за разлика от нашите неграмотни деди, които ревностно са пазели вярата и традициите си, ние, техните образовани чеда, умни и интелигентни до безкрайност, сме захвърлили вярата им и сме забравили някъде традициите им. И това което са ни оставили е уязвимо, защото никой не го пази.
Датировката - спорна и до сега. Липсата на ктиторски надпис вътре, както и отдавна изличеното изписване на западната фасада отвън, не дават възможност за безспорно датиране. Основните предположения са две - едното, че е построена по времето на Иван Асен II, в началото на XIII век, другото, че е от времето на Иван Александър, средата на XIV век.
Първото предположение е дадено в началото на миналия век, като се основава главно на остатъците от родословното дърво, изписано на западната фасада. Второто предположение се оформя доста по-късно, и се базира на стилистичните особености на живописта.
|
 |
|
