Bulgaria Travel TV - Св.Св. Константин и Елена

  Старото борческо село Голямо Суванли, близо до Ивайловград, наричано от турците Алтън Суванли, наброявало 700 къщи, с около 3200 жители. До него се намирал мъжкият манастир "Св.Георги". Днес там са лозовите масиви, а местностите носят наименованията "Дяда" и "Манастира".

  Чумната епидемия в началото на XVII век унищожава масово населението и принуждава останалите живи да се преместят на десния бряг по течението на р. Бяла река. Поради гористия терен по-малка част от тях се заселват на високото бърдо и така се основава ново село с две махали, които по-късно се оформят в две села - Горно и Долно Суванли.

  От 1934 година турската дума е заменена с българската Луково.

  В началото на 1806 година от дарения, направени от местното население в с. Долно Луково е построен първият храм, наречен "Св.Св. Константин и Елена".

  До 1850 година храмът обслужва и двете махали. Дървеното клепало, окачено на един от високите дъбове до храма, възвестявало миряните за молитва. Същата година горносуванлийци строят собствена черква, наречена "Св. Архангел Михаил"

  В брой 35 от 1965 година на Държавен вестник черквата "Св. СВ. Константин и Елена" е обявена за архитектурен паметник, а от 1974 година като художествен паметник на културата.

  Уникалното на тази църква е, че тя има две отделения за миряните, мъжко и женско. Дори кръщението се е извършвало в определените за това места, като мъжката рожба е кръщавана в мъжкото отделение, а женската, в женското.

  За блясъка на олтарните врати е използван златен прашец, който е бил нанасян с катерича опашка.

  И до днес, 200 години по-късно, са запазени прекрасните гравюри на иконостаса, изобразяващи богатото разнообразие на селскоктопанските култури, отглеждани в този регион. Изографисаните икони по стените са разкрили своя бласък само като са били измити със солена вода и са възстановили истинските си цветове, а женското отделение е превърнато във своеобразен музей на селския бит от онези времена.