Bulgaria Travel TV - Мюсюлмански сватбен ритуал в Източните Родопи

  В региона на Източните Родопи голяма част от жителите на китните селца изповядат мохамеданска религия и при тях, когато младите се събират като семейство, се прави така наречената "Къна".

  Ритуалът се изпълнява на девойка, която ще се жени, на младеж, който отива войник, при обичая "обрязване" и на агнето, което ще бъде дадено курбан на празника Курбан байрам.

  Къната се прави с цел "белязване" и приемане под закрилата на Аллах в новия етап от живота, в който навлиза "белязания".

  В навечерието на сватбата у момичето се прави къна геджеси, а у момчето – даул чалдърмак (прощалните моминска и ергенска вечер).

  Тържеството „къна” при момичето е прощаване с близки и другарки. Това е моминска вечер, на която присъстват само жени – невести и девойки с най-хубавата си премяна. Годеницата си обличала рокля от копринен сатен, забраждала се с кърпа от тънък креп с дантела, обувала се с ръчно оплетени терлици с фигурки. „Къната” се давала от майката на момичето.
  Вечерта започвала с танцуване. Годеницата стояла, а срещу нея се редували да танцуват една след друга приятелките и. Редът се следял и спазвал от по-възрастна, омъжена жена, роднина на годеницата. Къната омесвали в съд, в средата на който имало запалена свещ. Някое момиче поемало съда и го предавало на друго – така обикаляйки около годеницата, къната вървяла от ръка на ръка. Най-напред бавно били къносвани пръстите на момичето, дружките му запявали тъжни, прощални песни и всички плачели. Къносването продължавало и на ръцете, които били завивани в тютюнев лист, както и всеки пръст по отделно; след поставянето на малки кръгчета върху дланта, ръцете се бинтовали. Девойките също къносвали ръцете си. Която от тях се удари със съда с къната, тя ще бъде следващата булка. С това прощалната моминска вечер свършвала.

  По време на къната се пее една тъжна песен, която е създадена много отдавна по действителен случай.
  Отдавна, много отдавна, едно момиче се жени и отива булка много далече. Свекърът и свекървата били сурови хора и когато дошъл единия Байрам и младата невяста поискала да отиде да види своите родители, те не и позволили, но и обещали да отиде за другия Байрам.
  Дошъл другия Байрам, но те пак измислили причина за да не я пуснат. Така се изреждат седем години.
  Булката си имала девер, който бил по-милостив и на седмата година, виждайки страданието на своята снаха решил да я заведе да види родителите си. Пътували дълго. Когато се изкачили на хълма преди селото, което било на отсрещния баир и вече се виждало, младата жена от вълнение и радост казала: "До тук дойдох! И това ми стига". Сърцето и не издържало и тя паднала мъртва, преди да види родителите си.

  Деверът, който станал свидетел на тази смърт, причинена от мъка създал песента, в която се пее "... На високите хълмове да не строят къщи и момите много далече да не се женят..."