Bulgaria Travel TV - Разбоишки манастир

  Разбоишкият манастир се намира недалеч от с. Разбоище, Годечка община. Данни за монашески живот в манастира има от VI в. от н.е. Монаси отшелници са живеели в съседни пещери като са използвали тази пещерна ниша за молитвено място в продължение на векове. Постепенно някои от монаците са слезли в долината на около 250 м от това място и са построили поселище на десния бряг на река Нишава. По времето на царуването на Асен II, след освобождаването ни от Византийско робство се възстановява Българската патриаршия и се взима решение да изради Софийското Малосредногорие, като този манастир е част от него. Тогава се разрешава на монасите да си построят манастир и те си харесали мястото до реката. Легендата гласи, че всеки ден след като те пострият нещо то се разрушава вечерта и намират строителнте материали на следващата сутрин при пещерната ниша, където са се молили от векове. На третата вечер игумена на манастира сънувал Богородица, която му казала: "Там където от векове ми се молите, там ще си построите църквата". Така монасите построяват малката църквичка, която съществува до 1950 г. Тогава към съществуващата част се изгражда притвор, камбанария и каменните стълби, чрез които сега се достига до манастира.

  Старото поселище на манастира се унищожава от Драгомански васал на султана, който по народност е черкезин, заради хората от съседно несъществуващо сега селище Куржиловци, които нападали керваните му (до 1957 г. Разбоишкият манастир се е водил като Курджиловски манастир заради селището). През през 1570 г. васала събира турски башибозук и тръгва през с. Калотина, с. Беренде извор, с. Липинци, с. Чипърленци след което унищожава Чипърленския манастир. Село Курджиловци оказва яростна съпротива и и след като е превзето бива изравнено със земята. В манастира тогава е имало един монах, който унищожава дървената тогава стълба и се скрива в пещерата зад манастира. Башибозука след като не може да достигне до манастира продължава пътя си като унищожава Букровския манастир, Годечкия манастир, Шумския манастир, Маломаловския манастир, Василовския манастир след което се прибират пред Сливница. Има данни че Разбоишкия манастир е оплячкосван няколко пъти и след това е бил възстанвяван.

  По време на турското робство в манастира се е подвизавал капитан Матей Преображенски. Игумена на манастира тогава, отец Димитрий, пише: "В сравнителното неизвестното си хайдутуване тук невероятния капитан Матейчо отец води неравно сражение с многоброен противник през лято 1863-то. Да се знае кога нападнаха манастира тогава беше капитан Матейчо отец... Ох, запалих вощеничка на свети Тодор ради душеспасение... и Матей проводи Йовчо (роднина на Филип Тотю, заради който два пъти турците опожаряват манастира поради факта, че той след като някой българин се оплаче от турчин той отивал и възмездявал наранения) като му казва, че е убаво да ни проводиш и да се затвориш - 16 август 1863 г." Връщайки се от тайника Матей казва на игумена да вземе пищова на Йовчо и да му сложи камък. Тогава Йовчо пада убит от турците с още двама четници. На мястото след това се слага камък-паметник, който години по-късно е унищожен поради преминаването на влакова линия през мястото"