Манастирът "Седем престола" е разположен в един от прелестните кътове на живописната Средна Стара планина на изток от Врачанския балкан, под връх Издремец и под старата римска крепост "Калето".
  
  Един от най-интересните манастири по българските земи - Осеновлаският, известен още като "Седемте престола", е разположен на 5 километра южно от гара Елисейна. Изграден е на една от извивките на Габровница в подножието на планински рид, на който се намират останки на старинна крепост, наричана от местното население "Латинско кале".
  
  Най-ранните свидетелства за съществуването на Осеновлаския манастир са едно четириевангелие с приписка от 1511 г. и един служебник от 1554 година.
  
  На два пъти - през 1737 г. и в началото на XIX в., манастирът е ограбван и разрушаван от турците. Обновяван е съответно през 1770 и през 1815 г. със средства на околното население.
  
  Особен интерес в манастира представлява църквата. Нейният план се среща рядко по нашите земи. Всъщност тя е от провинциалната, опростена разновидност на вписаните в квадрат кръстокуполни сгради. На запад наосът е предшестван от триделен притвор. Заедно със самостоятелно обособените четири междурамия двете странични помещения в притвора и главният олтар образуват общо седем култови помещения. Апсидките на шестте странични олтара, отделени от наосите чрез малки дървени иконостаси, са издълбани в дебелината на съответните им източни стени. Главният кръстовиден наос е покрит с два пресичащи се полуцилиндрични свода. В пресечището, стъпил върху арките на издаващите се между тях пандантиви, ляга нисък подкуполен барабан.
  
  Главният олтар е на традиционното си място. Той е най-голям и единствено неговата апсида се издава вън от обема на църквата. Особен интерес представляват страничните му ниши.
  
  На северната стена, където е каноничното място на проскомидията, а след XVI в. и на умивалнята, се отварят няколко ниши. Една от тях предизвиква по-голям интерес, защото слиза до пода и дори под него, а в горния си край не завършва с традиционната в случая конха. Това дава основание да се предположи, че сегашната църква, чиято структура може да се датира от XVI-XVII в., ляга върху останки от разрушена кръстовидна църква, принадлежаща на времето преди идването на турците.
  
  Външният облик на настоящата църква, поправена според надписа над входа от 1868 г., се отклонява съществено от класическия вид кръстокуполни църкви. Преди всичко огромният му обединен покрив прикрива изявата на кръстните рамена, които се сливат с покритията на междурамията. Вместо добре изявени чела на напречните кръстни рамена се разливат широки "барокови" кобилици.
  
  Тромав е и подкуполният барабан, опасан, както и цялата църква, с тежък заоблен подпокривен корниз. Вътре под купола, още един надпис напомня за възстановяването през 1868 г. под настоятелството на Христофор и Никита.
  
  Вътрешната украса на храма е сборна. Резбените иконостаси както в централното помещение, така и в страничните, най-вероятно са от XVIII век. Наличието в църквата и по иконостасите на икони от края на XVII до XIX в. говори, че тук е воден активен духовен и просветен живот. Иконостасите са неполихромирани, с опростена резбарска композиция и най-вероятно са от XVIII век.
  
  Особен интерес представляват група икони с резбовани рамки, които по стил и маниер приличат на творби, излезли от ръката на местни майстори като поп Никола от Тетевен и даскал Урош, работили в района през XVIII век. Такива са иконите от преддверието "Св. Богородица с пророците", "Христос Велик архиерей с апостолите" и "Йоан Предтеча". Подобен е апостолският фриз от централния иконостас. Тук се намират и две висококачествени икони - "Христос Вседържител" и "Богородица Пътеводителка" - от XIX в., най-вероятно дело на Витановци от Трявна.
  
  Интересни са апостолските фризове и на другите иконостаси, които разнообразяват интериорите с полихромията си. Стойността на резбата в тази църква се подсилва и от неполихромирания резбован митрополски трон. В групата на иконите от XIX в. се откроява голямата многофигурна икона с рядко срещан сюжет "Страшният съд".
  
  Разнообразието на произведения на изобразителното изкуство говори, че в манастира "Седемте престола" са канени майстори от различни краища на страната, за да украсят неговия храм. Днес интересните сгради на манастира са реставрирани, възпроизвеждайки неговия възрожденски облик.
  
  Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България"