Bulgaria Travel TV - Село (Козичино) Еркеч

  Козичино (WOW point) е село в Югоизточна България. То се намира в община Поморие, Област Бургас и е в близост до Поморие. Козичино е известно още като Еркеч. Най популярната теория за произхода на турското име на селото - Еркеч е, че произхожда от турските думи - еркен геч т.е. мини, замини, не замръквай. Друга версия от топонимиката на селището, пак от турски език, се свързва с "еркечите" - козли, водачи на стадото. Поради тази причина и селото е преведено от турското Еркеч на българското Козичино.
  Според легендите селището е възникнало по времето на царете Асен и Петър. По това време чужди племена нападали държавата от север и ограбвали селата в района. Трябвало да се намерят силни и безстрашни мъже, които да защитават прохода от набезите им и тогава освободили всички затворници, като им дали свободата при условие, че ще живеят в този район и ще спират нашествениците. По турско време еркечлии са пазили прохода, имали право да носят оръжие и да яздят коне. Турци там не са ходели. После и германци не отишли през 1941-ва, и руснаци през 1944-та, навярно дочули за дългите ножове, които носят затъкнати в дебелите навуща. И за навика им да не си поплюват…
  Основният поминък на тези храбри българи е бил кражбата! Да ядеш свое агне е хубаво, но чуждо!!! (както с жените…) И да разберат кой им е откраднал стоката, не се сърдят особено: следващият път от него ще откраднат.
  Мъж, обут вече в навуща и с долни гащи, а още не крал, се считал за... импотент. Никоя мома не го искала.
  При проточваща се “импотенция” баща му хвърлял свое агне в чужд двор, момчето отива да го вземе. Гърмежи! Пушилка! На другия ден момите знаят: Герги е крал!
  Георги (Герги) и Стоян били преобладаващите мъжки имена. А сред момите – всяка втора – Рада.
  Вода в селото има, колкото за пиене. За добитъка и за хората. Те и без туй мразят миене-къпането.
  Моралът обаче е на високо ниво. Момци и моми могат да се пипнат само на хорото. И още, ама тайно, на белянките. Събират се да белят царевица вечер, на газени фенери. Момите в кръг, заровени до кръста в шумата. Момците – отзад. Напипа някой Герги под полата бяло месо и изпищи момата, ощипана до посиняване. После си споделят: Ощипа ме чак “до там”!
  Така е при неомъжените. При по-възрастните – инак.
  Това е единственото село в България в което лазарките ходят не на лазаров ден, а на цветница. Обичаят се изпълнява така както се е изпълнявал преди векове изпълнен с много колорит и красота. Сбора на селото се празнува на Петков ден /петки/ по стар стил.
  В Козичино е запазена единствената у нас действаща машина за лимонада отпреди двеста години. Кога и кой е внесъл у нас машината не се знае. Не се знае и кога е произведена. Лимонадата се произвежда по класическия начин и се бутилира в оригиналните бутилки с керамично-телена запушалка.
  Освен машината за лимонада в селото е запазена и единствената действаща вятърна мелница. Има и ферма за щрауси.