|
|
|
|
|
|

|
|
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
|
BG maps,
Global Atlas,
Google maps,
WikiMapia,
GEOCACHING,
Централен Балкан,
WikiVoyage,
360.bg,
Airport Sofia,
Bulgarian railway,
Central bus station Sofia,
The World Fastbook,
Historypin,
Това е Българската улица,
IgoUgo,
Камери на КАТ,
Flight Radar,
|
|
|
АГЕНЦИИ, АСОЦИАЦИИ
|
Министерство на туризма,
Българска Туристическа Камара,
БХРА,
БАПС,
ОП Туристическо обслужване,
Сдружение „Фрий София Тур”
Регистър на туристическите атракции
Защитените природни обекти в България”
|
|
НОВИНИ
|
Econ.bg,
BgHotelite,
Journey.bg,
Info Tourism,
Folklore-bg,
Magelan INFO,
Tourist media,
Около света,
Варна Утре,
Frognews,
THExperts,
Travelnews,
inews.bg,
GlobusNews,
Photolist,
|
|
САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Забележителности в България,
Кулинарна карта,
Виртуални панорами,
Новото тракийско злато,
Национален публичен регистър на храмовете в Република България,
Изгубената България,
Разкази и идеи за разходки,
Zone Bulgaria,
Намери хотел,
Наследството на София,
Бани SPA,
Каталог за туризъм,
Кошмарите в туризма,
НБТА,
Споделете пътуването си,
Рибарство и аквакултури,
Виж България,
Средновековните църкви в България,
Monasteries in Bulgaria,
Свети места,
Странник БГ,
Раница,
Отбивки,
BGSpirit,
Мегалити,
Българските крепости,
Sofia guide,
Туристически портал на Родопите,
turizam-bg.com,
goKotel,
Зелени коридори - Бургас,
Пътешествия безкрай,
Изчезваща София,
Отговорен Туризъм,
SOS Старини,
Dark tourism,
Go to Burgas,
БУДАЛА ТУРИСТ,
Хижите в България,
Opoznai.bg,
Bulmaps,
Urbex,
1333.bg,
Shambhala News,
GoWhere.bg,
Offroad Adventure Mursalitsa,
Дърво с корен,
|
|
МЕЖДУНАРОДНИ САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Gapyear,
Travel with a Challenge,
Travelers Digest,
Travel by Drone,
New Destination Network,
Wandertooth,
Rick Steves TV,
ClickASnap,
AirPano 360 panorama,
VeeR TV,
|
|
ПОЛЕЗНИ
|
Звукова карта на българските диалекти,
Истинската българска история,
Kickstarter,
Еносиасти,
Фотоконкурси,
|
|
ОФЕРТИ, ПЪТУВАНИЯ
|
TIRS - резервации онлайн,
JANA TOUR,
|
|
ПАРТНЬОРИ
|
Всеки следобед с Криси |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
В Банско се намира музей-мемориал на светеца Св. Паисий Хилендарски, написал “История славянобългарска” през 1762 г., на мястото, където е била бащината къща на Паисий. Но в него има и късче от святата земя на Атон. Посетителите ще могат да видят килията, в която е живял и писал историята, както и параклиса, в който се е молил. Освен монашеската килия и параклиса, в музея-мемориал има портрети на видни жители на Банско, играли важна роля в историята. Сред тях са портретите на двамата братя на Паисий – Хаджи Вълчо и Лаврентий, който е бил игумен на Хилендарския манастир. В своята бележита "История славеноболгарская" Паисий ни е оставил твърде оскъдни сведения за себе си. Казал е, че през 1745 г. дошъл в светата гора Атон от Самоковска епархия, а събрал Историята в 1762 г. "в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене; той тогава имаше 60 години, а аз - 40." След едно непремерено изказване на Тодор Живков пред писатели в 1966 г., когато заяви, че "Отец Паисий е македонец от Банско", и който не приема това, "има много здраве от арменския поп". Така той цели да замаже националните предателства на БКП по македонския въпрос. В Банско бе издигнат паметник на Паисий и там пренесоха националните му чествания, върху едното нищо; върху доказано фалшивата "изписка" за "оцовата кукя" и една груба партийна измишльотина. Св. Паисий Хилендарски е родом от Кралев дол, Пернишко. Най-безспорните аргументи, че авторът на "История славеноболгарская" е роден там са: 1. Защото от селото и околността векове наред е съществувала пътека към българските манастири в Света гора, много селяни са отивали на поклонение и гурбет по манастирските имоти и строежи и някои от тях са се замонашвали; 2. Защото единствено в кралевдолското предание Паисий и Лаврентий са свързани органично. Те са от свещеническия род на Поповците в Кралев дол и още като деца и юноши са имали религиозно възпитание и нагласа за монашеско поприще; 3. Защото естествено е било такава ярка личност, като Паисий, преобърнал съдбата на целия български народ, половин година свещенствал в родното Кралев дол след смъртта на брата му поп Цветан, построил и чешмата "Калужарец", да е въздействал тъй благотворно на съселяните си, че те да нарекат и целия му род по неговото име - Паисовите, който съществува и сега; 4. Защото неколкостотинте диалектни думи и обрати в Историята му са из говора на кралевдолци, потвърдено от всички големи наши учени езиковеди, като акад. Ал. Теодоров - Балан, акад. Йордан Иванов, акад. Стефан Младенов, акад. Иван Снегаров и др; 5. И защото на много места в Историята си първият ни възрожденец разказва или споменава за планини, селища, манастири, исторически легенди и предания от родния му Самоковско-Пернишки край, като за лично познати му, а не е отбелязал нищо за Пирин, Разлог или Банско.
|
 |
|
|
|
|