|
|
|
|
|
|

|
|
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
|
BG maps,
Global Atlas,
Google maps,
WikiMapia,
GEOCACHING,
Централен Балкан,
WikiVoyage,
360.bg,
Airport Sofia,
Bulgarian railway,
Central bus station Sofia,
The World Fastbook,
Historypin,
Това е Българската улица,
IgoUgo,
Камери на КАТ,
Flight Radar,
|
|
|
АГЕНЦИИ, АСОЦИАЦИИ
|
Министерство на туризма,
Българска Туристическа Камара,
БХРА,
БАПС,
ОП Туристическо обслужване,
Сдружение „Фрий София Тур”
Регистър на туристическите атракции
Защитените природни обекти в България”
|
|
НОВИНИ
|
Econ.bg,
BgHotelite,
Journey.bg,
Info Tourism,
Folklore-bg,
Magelan INFO,
Tourist media,
Около света,
Варна Утре,
Frognews,
THExperts,
Travelnews,
inews.bg,
GlobusNews,
Photolist,
|
|
САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Забележителности в България,
Кулинарна карта,
Виртуални панорами,
Новото тракийско злато,
Национален публичен регистър на храмовете в Република България,
Изгубената България,
Разкази и идеи за разходки,
Zone Bulgaria,
Намери хотел,
Наследството на София,
Бани SPA,
Каталог за туризъм,
Кошмарите в туризма,
НБТА,
Споделете пътуването си,
Рибарство и аквакултури,
Виж България,
Средновековните църкви в България,
Monasteries in Bulgaria,
Свети места,
Странник БГ,
Раница,
Отбивки,
BGSpirit,
Мегалити,
Българските крепости,
Sofia guide,
Туристически портал на Родопите,
turizam-bg.com,
goKotel,
Зелени коридори - Бургас,
Пътешествия безкрай,
Изчезваща София,
Отговорен Туризъм,
SOS Старини,
Dark tourism,
Go to Burgas,
БУДАЛА ТУРИСТ,
Хижите в България,
Opoznai.bg,
Bulmaps,
Urbex,
1333.bg,
Shambhala News,
GoWhere.bg,
Offroad Adventure Mursalitsa,
Дърво с корен,
|
|
МЕЖДУНАРОДНИ САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Gapyear,
Travel with a Challenge,
Travelers Digest,
Travel by Drone,
New Destination Network,
Wandertooth,
Rick Steves TV,
ClickASnap,
AirPano 360 panorama,
VeeR TV,
|
|
ПОЛЕЗНИ
|
Звукова карта на българските диалекти,
Истинската българска история,
Kickstarter,
Еносиасти,
Фотоконкурси,
|
|
ОФЕРТИ, ПЪТУВАНИЯ
|
TIRS - резервации онлайн,
JANA TOUR,
|
|
ПАРТНЬОРИ
|
Всеки следобед с Криси |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
Етнографският музей “Дунавски риболов и лодкостроене” в град Тутракан е открит през 1974 г. и е единствен в страните по поречието на р. Дунав. Създаден е за да съхрани богатата материална и духовна култура, обществено устройство и бит на българите от крайдунавските рибарски селища. Неслучайно музеят се намира в Тутракан, защото риболовът е основен поминък на населението в този край от древността до днес. В края на ХІХ и началото на ХХ век градът се утвърждава като център на дунавския риболов. Оттук се изнася риба, рибено масло, черен хайвер за вътрешността на страната и в редица европейски страни. Експозицията е подредена в 7 зали и 2 интериора, в сграда – паметник на културата от началото на ХХ в. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността и използвани в съвремието уреди и съоръжения. Кукести уреди за риболовПоказани са оригинални въдици от кост и мед, харпуни, глинени тежести за рибарски мрежи, железни сапкъни, кърмаци, различни видове мрежи, изработвани от растителни влакна от тутраканските рибари – орие, дифан, ян, ласперник, чигарница, сетка, скомбрелница, уклейник, сертме и др. Кръст и обреден хляб за Никулден. Освен мрежести съоръжения са представени и кукести уреди за риболов. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по Долния Дунав. Освен показаните риболовни принадлежности се добива представа за обществената организация на риболовците, сметководството, вътрешната уредба на жилищата им, духовната им култура. Място е отделено и на лодкостроенето, което се развива в този край още от римския период, когато в античния кастел е имало работилница за ремонт на плавателни съдове. В края на ХІХ век лодки от Тутракан се изнасят в Румъния, Сърбия, Австрия и др. Музейната експозиция е част от огромното етнографско наследство на населението от Тутраканския край и в селищата край р. Дунав. Динамичните етнодемографски процеси в този регион и смесването на различни култури водят до разнообразието и богатството на риболовните съоръжения, съхранявани в Етнографския музей.
|
 |
|
|
|
|