|
|
|
|
|
|

|
|
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
|
BG maps,
Global Atlas,
Google maps,
WikiMapia,
GEOCACHING,
Централен Балкан,
WikiVoyage,
360.bg,
Airport Sofia,
Bulgarian railway,
Central bus station Sofia,
The World Fastbook,
Historypin,
Това е Българската улица,
IgoUgo,
Камери на КАТ,
Flight Radar,
|
|
|
АГЕНЦИИ, АСОЦИАЦИИ
|
Министерство на туризма,
Българска Туристическа Камара,
БХРА,
БАПС,
ОП Туристическо обслужване,
Сдружение „Фрий София Тур”
Регистър на туристическите атракции
Защитените природни обекти в България”
|
|
НОВИНИ
|
Econ.bg,
BgHotelite,
Journey.bg,
Info Tourism,
Folklore-bg,
Magelan INFO,
Tourist media,
Около света,
Варна Утре,
Frognews,
THExperts,
Travelnews,
inews.bg,
GlobusNews,
Photolist,
|
|
САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Забележителности в България,
Кулинарна карта,
Виртуални панорами,
Новото тракийско злато,
Национален публичен регистър на храмовете в Република България,
Изгубената България,
Разкази и идеи за разходки,
Zone Bulgaria,
Намери хотел,
Наследството на София,
Бани SPA,
Каталог за туризъм,
Кошмарите в туризма,
НБТА,
Споделете пътуването си,
Рибарство и аквакултури,
Виж България,
Средновековните църкви в България,
Monasteries in Bulgaria,
Свети места,
Странник БГ,
Раница,
Отбивки,
BGSpirit,
Мегалити,
Българските крепости,
Sofia guide,
Туристически портал на Родопите,
turizam-bg.com,
goKotel,
Зелени коридори - Бургас,
Пътешествия безкрай,
Изчезваща София,
Отговорен Туризъм,
SOS Старини,
Dark tourism,
Go to Burgas,
БУДАЛА ТУРИСТ,
Хижите в България,
Opoznai.bg,
Bulmaps,
Urbex,
1333.bg,
Shambhala News,
GoWhere.bg,
Offroad Adventure Mursalitsa,
Дърво с корен,
|
|
МЕЖДУНАРОДНИ САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Gapyear,
Travel with a Challenge,
Travelers Digest,
Travel by Drone,
New Destination Network,
Wandertooth,
Rick Steves TV,
ClickASnap,
AirPano 360 panorama,
VeeR TV,
|
|
ПОЛЕЗНИ
|
Звукова карта на българските диалекти,
Истинската българска история,
Kickstarter,
Еносиасти,
Фотоконкурси,
|
|
ОФЕРТИ, ПЪТУВАНИЯ
|
TIRS - резервации онлайн,
JANA TOUR,
|
|
ПАРТНЬОРИ
|
Всеки следобед с Криси |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
Музеят за история на медицината е открит през 1985 г. Идеята възниква при честването на 100-я юбилей на първата дарителска болница в България - "Параскева Николау", през 1969 г. Инициативата е подкрепена от Варненската медицинска общественост. За поставяне на строго научни основи създаването му, по идея на д-р Иван Капинчев, са създадени работни групи, оглавявани от изтъкнати републикански специалисти от БАН и Медицинска академия. В групата на д.м.н. Йордан Йорданов от Института по морфология при БАН са работили специалисти археолози, антрополози, палеоантрополози и историци. В резултат на усилията им е създадена една от най-богатите палеоантропологични сбирки у нас. В групата на д.м.н. проф. Миладин Апостолов - председател на Българското дружество по история на медицината, са включени историци на медицината, фармацевти, социалхигиенисти и други специалисти. Събран е материал и е създаден проект за основния раздел на музея - медицината и здравеопазването у нас от 681 г. до 1944 г. В групата на д.м.н. доц. Владимир Василев са участвали етнографи, историци, фармацевти, които събират експонати и оформят раздела за народна медицина. Aрхитекти на музея са Камен Горанов, Васил Иванов и Симеон Димитров, а художник - Николай Даскалов. Успоредно с външното и вътрешно архитектурно оформление е започната усилена събирателска дейност. За оформянето на експозицията допринася и д-р Николай Коларов - акушер-гинеколог и историк на медицината от Варна. Музеят е открит през 1985 г. и е част от Институт за здравна просвета - София (сега Национален център по обществено здраве). Музейните експонати са разположени на площ от 400 кв.м в 3 експозиционни зали и 2 фоайета. Първа зала обхваща времето от 4000 пр.н.е. до 1393 г., края на Второто българско царство. Във витрини са изложени многобройни костни образци, чиито текстови, снимкови и графични пояснения разказват как и от какво е боледувал човекът по нашите земи. Показани са и предмети, допълващи характеристиката на този период: каменни брадвички и кремъчни ножове, глинени зооморфни фигури и ритуални съдове, бронзови и железни хирургични инструменти, монети с изображения на здравеносни божества, водопроводни и канализационни тръби, спортни уреди, копия от оброчни плочки и фигури на богове от здравеносния пантеон. Втора експозиционна зала обхваща периода от 1393 г. до Възраждането. В историко-медицински аспект характарен момент е черковно-манастирската медицина. Показани са икони на лечители - безсребърници. Витрините изобилстват с предмети за баене и врачуване, инструменти за пускане на кръв и занаятчийски клещи за вадене на зъби. Със снимки, документи и лични предмети са представени първите български лекари. Трета експозиционна зала проследява историята на медицинското обслужване по време на Освободителната война, началото на здравното дело в освободена България до 40-те години на 20-ти век. Представени са инструментариум, апаратура, предмети, нумизматика, книги, документи и др. Музеят представя колекция от стоматологични столове и апаратура. Спомен от края на ХІХ век е и възстановената аптека. Музеят по история на медицината разполага и с библиотека за стара медицинска книжнина. В нея се съхраняват книги, списания, вестници и др. на различни езици, които са вече библиографска рядкост и могат да служат на всички занимаващи се с проблемите на историята на медицината. Експонатите в музейното изложение са събирани от цялата страна и това определя общонационалния облик на институцията. В своята дейност музеят ползва методическата помощ на Българското дружество по история на медицината, катедра "Социална медицина" към МУ – Варна, и на Регионален исторически музей - Варна.
|
 |
|
|
|
|