Bulgaria Travel TV - Музей на Родопската мандра

  Чичо Петър от с. Павелско, недалеч от Нареченски Минерални бани, се занимава с краезнание и родознание повече от 25 години.

  Изследвал е над 40 рода от района, организирал 4 родови срещи и написал една родова книга. По време на изследването на родовете чичо Петър е стигнал до поминъка на павелчанина. През XVII век първоначално поминъка на павелчани е бил кожарство, дребно земеделие, зидарство и кираджийство. Изследвайки животовъдството достига до идеята да направи Музей на Родопската мандра защото в Родопите няма вече мандри. По време на изследването той установява, че в района има 11 столетници, които през живота си са се занимавали с животновъдство и са се хранили само с млечни продукти.

  На времето в една мандра е имала между 400 и 800 овце, а в селото е имало 8 мандри. На 3 юни се осъществавал така нареченият "предой" и тогава са описвали млякото на "робош"-а кой какво количество мляко е издоил и предал в мандрата.

  Мандраджиите подсирват млякото и след това избиват маслото в продължение на два часа. За да се неутрализира потта по дланите, мандраджиите си измиват ръцете с пепелена вода след което изваждат маслото, слагат го във ведра и го заливат със студена вода, за да се стегне. Останалото мляко, след като е избито маслото от него се нарича "матан". Този матан се подгрява до 80 градуса докато започва да се сгъстява. След това с кратунки се изгребва от казана и се сипва в цедилка, която виси над каците. Течността, която остава в казана и се отделя от сиренето се нарича "цвик". След 24 часа цвика от каците се връща в казана и се подгрява докато се получи извара, която отново се връща в цедилката за да се изцеди.

  В Музей на Родопската мандра той е събрал дървени кутлове, овчарски ножове, кожени цървули, тояга (гега), овчарски бъклове, малко каче "кабрица" (в което овчарите си носят мляко за обяд)

  На всяка мандра на оградата се поставя череп от животно, за да не "хваща стадото уроки". Преди много години вместо този череп овчарите слагали убита змия.