Първите писмени сведения за скалните манастири (WOW point) до гр. Иваново (Русенско) датират от времето на цар Иван II Асен (1218 - 1241). В житието на търновския патриарх Йоаким I се съобщава, че той се е замонашил в скалния манастир - „Преоб­ражение Господне". Впоследствие, когато станал известен религиозен водач в Търновско, цар Иван II Асен му дал средс­тва, за да изгради в съседство на стария манастир нов, пос­ветен на светите архангели Михаил и Гавраил.
  Явно славата на скалните манастири е била голяма, защото и цар Георги-Тертер 1 (1280 - 1292) ги е подържал с щедри дарения. В края на живота си той дори се замонашил и тук, в един от манастирите завършил земните си дни. Гробът му се намира на третия етаж в „Кръщелнята". Манастирите са били подпомагани и от цар Иван Александър. Скалните оби­тели до гр. Иваново са четири, но има и няколко по-малки скитове и скални килии.
  Най-старият и най-голям манастир, ако се съди по фреските и надписите, е този в централните части на местността "Писмата". Вероятно това е бил първият най-значим манас­тир на формиралата се тук през XII век монашеска обшност. Един по-малък манастир се намира на десния бряг на р. Русен­ски Лом. Неговата църква се намира в местността „Господев дол". Той наподобява типа еднокорабни църкви. От юг към него е бил долепен параклис. Около църквата в скалите са издълбани стопански помещения и монашески килии.
  Западно от този манастир е съществувала трета обител,която е имала няколко църкви и параклиси. Най-известната от тях е т.нар. „Затрупана църква". Тематично нейната жи­вописна украса е свързана с архангелските деяния - „Архан­гелските чудеса", „Събор на архангелите" и т.н. Всичко то­ва, както и останките от дарителски царски портрет, нед­вусмислено показват, че този манастир е известната от житието на патриарх Йоаким I обител „Св. Архангели", за чието построяване е дал средства цар Иван II Асен. Църкви­те, параклисите, стопанските помещения и монашеските ки­лии на този доста голям манастир, са изсечени в скалите на няколко нива, свързани помежду си чрез тунели и стълби.
  На около един километър от левия бряг на реката и на 25-30 метра над нея, се намира четвъртият манастир, чиято църк­ва, известна под името "Черквата", е била най-голямата и слож­но устроена в целия район. И тя, както Съборената църква на манастира „Господев дол" е била многопрестолна, с нартекс. Входът към параклиса е в северната стена на наоса. Според за­пазените части от дарителски портрет, този манастир е бил покровителстван от цар Иван Александър (1331 - 1371).
  Най-големият от скитовете се намира на десния бряг в из­точния край на скалния отвес. Няколко килии са групирани около т.нар. „Съборена църква", която по стенописите си мо­же да бьде отнесена към XIV век. Това се потвьрждава и от наличието на дарителски портрет, вероятно на царица Тео­дора, втората жена на цар Иван-Александьр.
  Днес скалните манастири педставляват нанизи от обрушени пещери, но при тяхното изграждане те са имали по-различно устройство. Фрагментите от една фреска и многобройните конструктивни отвори в скалния масив ни разкриват, че пред тези изсечени в камъка помещения в миналото са преминавали няколкоетажни дървени чердаци, образуващи единна живописна фасада, апликирана пред скалната повърхност, всъщност именно през тези чердаци, свързани помежду си със стълби, се осъществявали основните комуникационни връзки.
  В църквата в „Господев дол" има запазени останки от средновековни стенописи, които по стилово-маниерните си особе­ности се отнасят към края на XII нач. на XIII век. В долния регис­тър в източната част са изобразени фигурите на Св. Йоан Зла­тоуст, Св. Василий Велики, Св. Никола, Св. Спиридон и др. В горните регистри са били поместени сцени от Великите праз­ници - "Слизането в ада", "Възнесение", "Успение Богородично", а също и неръкотворните образи на Христос - "Убрус" и "Св. Керамида". Живописта е изпълнена в светла колоритна гама, с подчертан плоскостно-декоративен маниер, със силно изявено графично начало. Българските надписи я правят ценен памет­ник от първите десетилетия на Втората българска дьржава.
  В "Съборената църква" личат останките от църква и парак­лис, в които са запазени фрагменти от средновековна живопис. Сред правите светци от първия ред на източната и северната стени се разчитат "Св. Мамонт", "Св. Мелетие", "Св. Василий". "Христос от Деисис", женски ктиторски порт­рет, многофигурни сцени "Рождество Христово" на тавана и "Сьществие на Св. Дух" - в параклиса. Всички специалисти от­насят тези стенописи към XIV век.