|
|
|
|
|
|

|
|
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
|
BG maps,
Global Atlas,
Google maps,
WikiMapia,
GEOCACHING,
Централен Балкан,
WikiVoyage,
360.bg,
Airport Sofia,
Bulgarian railway,
Central bus station Sofia,
The World Fastbook,
Historypin,
Това е Българската улица,
IgoUgo,
Камери на КАТ,
Flight Radar,
|
|
|
АГЕНЦИИ, АСОЦИАЦИИ
|
Министерство на туризма,
Българска Туристическа Камара,
БХРА,
БАПС,
ОП Туристическо обслужване,
Сдружение „Фрий София Тур”
Регистър на туристическите атракции
Защитените природни обекти в България”
|
|
НОВИНИ
|
Econ.bg,
BgHotelite,
Journey.bg,
Info Tourism,
Folklore-bg,
Magelan INFO,
Tourist media,
Около света,
Варна Утре,
Frognews,
THExperts,
Travelnews,
inews.bg,
GlobusNews,
Photolist,
|
|
САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Забележителности в България,
Кулинарна карта,
Виртуални панорами,
Новото тракийско злато,
Национален публичен регистър на храмовете в Република България,
Изгубената България,
Разкази и идеи за разходки,
Zone Bulgaria,
Намери хотел,
Наследството на София,
Бани SPA,
Каталог за туризъм,
Кошмарите в туризма,
НБТА,
Споделете пътуването си,
Рибарство и аквакултури,
Виж България,
Средновековните църкви в България,
Monasteries in Bulgaria,
Свети места,
Странник БГ,
Раница,
Отбивки,
BGSpirit,
Мегалити,
Българските крепости,
Sofia guide,
Туристически портал на Родопите,
turizam-bg.com,
goKotel,
Зелени коридори - Бургас,
Пътешествия безкрай,
Изчезваща София,
Отговорен Туризъм,
SOS Старини,
Dark tourism,
Go to Burgas,
БУДАЛА ТУРИСТ,
Хижите в България,
Opoznai.bg,
Bulmaps,
Urbex,
1333.bg,
Shambhala News,
GoWhere.bg,
Offroad Adventure Mursalitsa,
Дърво с корен,
|
|
МЕЖДУНАРОДНИ САЙТОВЕ ЗА ТУРИЗЪМ
|
Gapyear,
Travel with a Challenge,
Travelers Digest,
Travel by Drone,
New Destination Network,
Wandertooth,
Rick Steves TV,
ClickASnap,
AirPano 360 panorama,
VeeR TV,
|
|
ПОЛЕЗНИ
|
Звукова карта на българските диалекти,
Истинската българска история,
Kickstarter,
Еносиасти,
Фотоконкурси,
|
|
ОФЕРТИ, ПЪТУВАНИЯ
|
TIRS - резервации онлайн,
JANA TOUR,
|
|
ПАРТНЬОРИ
|
Всеки следобед с Криси |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
Първите писмени сведения за скалните манастири (WOW point) до гр. Иваново (Русенско) датират от времето на цар Иван II Асен (1218 - 1241). В житието на търновския патриарх Йоаким I се съобщава, че той се е замонашил в скалния манастир - „Преображение Господне". Впоследствие, когато станал известен религиозен водач в Търновско, цар Иван II Асен му дал средства, за да изгради в съседство на стария манастир нов, посветен на светите архангели Михаил и Гавраил. Явно славата на скалните манастири е била голяма, защото и цар Георги-Тертер 1 (1280 - 1292) ги е подържал с щедри дарения. В края на живота си той дори се замонашил и тук, в един от манастирите завършил земните си дни. Гробът му се намира на третия етаж в „Кръщелнята". Манастирите са били подпомагани и от цар Иван Александър. Скалните обители до гр. Иваново са четири, но има и няколко по-малки скитове и скални килии. Най-старият и най-голям манастир, ако се съди по фреските и надписите, е този в централните части на местността "Писмата". Вероятно това е бил първият най-значим манастир на формиралата се тук през XII век монашеска обшност. Един по-малък манастир се намира на десния бряг на р. Русенски Лом. Неговата църква се намира в местността „Господев дол". Той наподобява типа еднокорабни църкви. От юг към него е бил долепен параклис. Около църквата в скалите са издълбани стопански помещения и монашески килии. Западно от този манастир е съществувала трета обител,която е имала няколко църкви и параклиси. Най-известната от тях е т.нар. „Затрупана църква". Тематично нейната живописна украса е свързана с архангелските деяния - „Архангелските чудеса", „Събор на архангелите" и т.н. Всичко това, както и останките от дарителски царски портрет, недвусмислено показват, че този манастир е известната от житието на патриарх Йоаким I обител „Св. Архангели", за чието построяване е дал средства цар Иван II Асен. Църквите, параклисите, стопанските помещения и монашеските килии на този доста голям манастир, са изсечени в скалите на няколко нива, свързани помежду си чрез тунели и стълби. На около един километър от левия бряг на реката и на 25-30 метра над нея, се намира четвъртият манастир, чиято църква, известна под името "Черквата", е била най-голямата и сложно устроена в целия район. И тя, както Съборената църква на манастира „Господев дол" е била многопрестолна, с нартекс. Входът към параклиса е в северната стена на наоса. Според запазените части от дарителски портрет, този манастир е бил покровителстван от цар Иван Александър (1331 - 1371). Най-големият от скитовете се намира на десния бряг в източния край на скалния отвес. Няколко килии са групирани около т.нар. „Съборена църква", която по стенописите си може да бьде отнесена към XIV век. Това се потвьрждава и от наличието на дарителски портрет, вероятно на царица Теодора, втората жена на цар Иван-Александьр. Днес скалните манастири педставляват нанизи от обрушени пещери, но при тяхното изграждане те са имали по-различно устройство. Фрагментите от една фреска и многобройните конструктивни отвори в скалния масив ни разкриват, че пред тези изсечени в камъка помещения в миналото са преминавали няколкоетажни дървени чердаци, образуващи единна живописна фасада, апликирана пред скалната повърхност, всъщност именно през тези чердаци, свързани помежду си със стълби, се осъществявали основните комуникационни връзки. В църквата в „Господев дол" има запазени останки от средновековни стенописи, които по стилово-маниерните си особености се отнасят към края на XII нач. на XIII век. В долния регистър в източната част са изобразени фигурите на Св. Йоан Златоуст, Св. Василий Велики, Св. Никола, Св. Спиридон и др. В горните регистри са били поместени сцени от Великите празници - "Слизането в ада", "Възнесение", "Успение Богородично", а също и неръкотворните образи на Христос - "Убрус" и "Св. Керамида". Живописта е изпълнена в светла колоритна гама, с подчертан плоскостно-декоративен маниер, със силно изявено графично начало. Българските надписи я правят ценен паметник от първите десетилетия на Втората българска дьржава. В "Съборената църква" личат останките от църква и параклис, в които са запазени фрагменти от средновековна живопис. Сред правите светци от първия ред на източната и северната стени се разчитат "Св. Мамонт", "Св. Мелетие", "Св. Василий". "Христос от Деисис", женски ктиторски портрет, многофигурни сцени "Рождество Христово" на тавана и "Сьществие на Св. Дух" - в параклиса. Всички специалисти отнасят тези стенописи към XIV век.
|
 |
|
|
|
|