Село Бусинци се намира само на няколко километра разстояние от град Трън. Селото е разположено в планински район и малко хора са чували за него. Село Бусинци в миналото е било значим център на традиционното грънчарство в страната ни, като по време на Възраждането, в селото е била изградена местна школа, която се е славела в цялата страна с изработката на керамични съдове. Историята показва, че в местната школа е имало над триста специални грънчарски колела, на които са изработвани съдове. Повечето от съдовете, които са били изработвани в школата са били от глина, защото в региона все още не е било добре развито медникарството. Музеят представлява средно голяма къща, където са изложени голяма част от съхранените ръчно изработвани съдове. Също така в музея има малко хранилище, в което се съхраняват още интересни керамични предмети. Всеки посетител има възможността да разгледа изящните изработки, както и да се наслади на красивите багри. Всички, ръчно изработвани съдове са били майсторски украсявани и все още впечатляват посетителите с красивите си разцветки. Все още към музея има човек, който ще ви разведе в малките стаички и ще ви запознае с историята на майсторите, както и с техните изобретения.
  Също така в музея се съхранява пещ на повече от сто години, използвана от големият български майстор Петър Гигов.
  
  В цело Бусинци, на 8 км от град Трън се намира Музея на Бусинската керамика. Сградата е построена в началото на ХХ век за първото българско училище по керамика. Вътре са запазени старинни керамични пещи, но в едно от помещенията работи модерна електрическа пещ. Някогашното училище за майстори-грънчари днес се преражда в малък цех за сувенирни керамични съдове по традиционни модели - стомни, бърдучета, паници...
  
  В цеха може да се види традиционното грънчарско колело, върху което от топка глина се източват съдове с различни форми. Грънчарството е било основният поминък на местните мъже векове наред. Около селото има богати залежи на различни видове глина, чието смесване била една от тайните на местните майстори. Те умеели да правят съдове, които издават звънливи звуци, когато се чукне по тях. Образци на традиционната Бусинска керамика могат да се видят в музея малко по-навътре в селото.
  
  Характерните цветове за бусинската керамика са жълтият, зеленият и виненочервен - т.нар. есенна гама. Навремето бусинските майстори са използвали за оцветяването местни руди и растения. Всеки майстор е имал свои рецепти за багрене, смесване на глината и за изработката на съдовете. Тук можете да видите типичните бусински “оканич `ета - малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигурки. Носели ги, когато отиват да канят (да `окат) кума и други гости на сватби и празненства. Някога майсторите са изработвали над 100 вида трапезни съдове от глина.
  
  В музея могат да се видят съдове, изработени още през ХІХ век, и да се проследи как местната грънчарска традиция се развива чак до съвременното изкуството на художници-керамици. Сградата на музея е построена през 1982 г. и редом с изложбените зали има работни ателиета и малка хотелска част. Затова тук през последните години се провеждат национални и международни пленери на художници-керамици, които се вдъхновяват от старинните бусински традиции и ги развиват в съвременно изкуство.
  
  Businci_10Друга от забележителностите на Бусинци е старинна едноетажна къща, чиято фасада привлича погледа отдалеч с пъстри керамични чинии, окачени една до друга на стената. А до тях - малка табела, че къщата е паметник на културата. Необичайни арки от дървени греди покриват входната веранда на иначе традиционната къща. Интересна е историята на тази къща. Тя била построена от потомствен грънчар, който бил толкова прочут, че го поканили да покаже своето изкуство на първото българско промишлено-земеделско изложение, което се състояло в далечната 1892 г. в град Пловдив . Но вместо съдове, той изработил "колекция" от глинени човешки фигури. Те предизвикали такъв интерес, че били откупени за значителна по онова време сума - 600 златни наполеона. С тях той построил тази къща в селото. Неговите трима синове наследили къщата заедно със занаята на баща си. Най-малкият от тях - Петър Гигов - си спечелва световна слава със своето майсторство. Изработени от него традиционни бусински съдове днес притежават световни музеи като Лувъра и Музея за човека в Париж, Бритиш мюзиъм, Световният музей на керамиката в Италия, музеи в Япония, САЩ, Русия, Нова Зеландия, Индия.